Виртшафтсвохе: Готова ли е България за еврото?
Дали догодина България ще стане 21-ия член на еврозоната? Страната е добре подготвена икономически, само че не и политически и институционално, написа журналистката Зилке Ветах в публикация за немското икономическо издание " Виртшафтсвохе ".
В нея се показва, че България желае да влезе в еврозоната при започване на 2025 година или най-късно през лятото, както и че страната е избрала за монетата от 1 евро облика на Свети Иван Рилски. Известно е, че религиозните знаци провокират разногласия, написа Зилке Ветах и напомня случая със Словакия, която бе принудена да се откаже от сходен дизайн по гледище на други страни членки. Външният тип на монетите обаче не е главният проблем, обвързван с бъдещето участие на България в еврозоната.
" Впечатляващо показване ", само че и един проблем
Решаващият въпрос е доколко страната е готова, акцентира " Виртшафтсвохе ". На хартия индикаторите ѝ са впечатляващи - чака се Брутният вътрешен продукт да нарасне с 1,9%, а следващата година - с 2,5%. Това е доста повече от осреднената прогноза за еврозоната, която е за растеж от 0,8 на 100 през 2024 и 1,5% през 2025. България извършва критериите за постоянни обществени финанси, а дългът съставлява по-малко от 25% от Брутният вътрешен продукт. Разрешените от европейските институции проценти са 60. Бюджетният дефицит също е надалеч по-малко от заложените в маастрихтските критерии три %. Икономистът Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен концерн Брьогел приказва за " впечатляващо показване ". От макроикономическа позиция " България е подготвена за присъединение ".
Като единствен пропуск се обрисува високата инфлация от 3,5 %. Но тук България може да употребява един трик, който приложи и Хърватия през 2022 година - държавното управление там понижи налог добавена стойност върху газ, ток и питателните стоките, с цел да ограничи краткотрайно инфлацията. Нито Европейската централна банка (ЕЦБ), нито Европейската комисия си направиха труда да изчислят какъв ще е резултатът. ЕЦБ въпреки всичко предизвести, че инфлацията в Хърватия може да се увеличи още веднъж в средносрочен проект - което по-късно се сбъдна. През 2022 година ЕЦБ и Комисията изключиха от изчисляването на инфлацията двете страни с най-нисък ритъм на повишаване - Малта и Португалия, а Хърватия влезе в еврозоната на косъм от 1 януари 2023 година, напомня немското издание.
Институционални недостатъци, корупция, непотизъм
Добре би било институциите на Европейски Съюз да проучват деликатно инфлацията в България, защото повишението на цените се дължи на балон при недвижимите парцели, предизвестява Зилке Ветах. В началото на годината банките са отпуснали с 22% повече заеми за недвижими парцели, в сравнение с през миналата година, предизвестява Кристина Цабала от мозъчния концерн Център за проучване на демокрацията пред " Виртшафтсвохе ". " Имотният балон се подхранва от политиката, която е тясно обвързвана със строителния бранш ", споделя още тя.
Този образец е индикативен за най-сериозните проблеми, пред които България е изправена - " очевидните институционални недостатъци ", както ги дефинира авторката на публикацията. Тя показва, че корупцията остава съществено предизвикателство, а европейската прокуратура проверява голям брой случаи на евентуални злоупотреби с европейски средства. Освен това през 2023 година Съединени американски щати глобиха петима българи за корупцията, измежду които двама някогашни министри - някогашния финансов министър Владислав Горанов и някогашния министър на енергетиката Румен Овчаров. Продължаващата политическа рецесия и тежките обвинявания в корупция между някогашните сътрудници в ръководството са други проблематични сигнали, четем по-нататък публикацията.
Независимо дали Европейската централна банка ще вдигне пръста за България нагоре или не, образецът с нейната кандидатура за присъединение към еврозоната разкрива недостатъци на присъединителния развой - тъй като критерии като върховенството на правото, качеството на работата на институциите и битката против корупцията явно не играят роля. А дълговата рецесия в еврозоната, която заплаши цялото ѝ битие преди 15 години, сподели, че непотизмът и клиентелизмът могат да доведат стопанските системи в Европейски Съюз до ръба, обобщава " Виртшафтсвохе ". В Брюксел обаче не се приказва за смяна в критериите за присъединение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В нея се показва, че България желае да влезе в еврозоната при започване на 2025 година или най-късно през лятото, както и че страната е избрала за монетата от 1 евро облика на Свети Иван Рилски. Известно е, че религиозните знаци провокират разногласия, написа Зилке Ветах и напомня случая със Словакия, която бе принудена да се откаже от сходен дизайн по гледище на други страни членки. Външният тип на монетите обаче не е главният проблем, обвързван с бъдещето участие на България в еврозоната.
" Впечатляващо показване ", само че и един проблем
Решаващият въпрос е доколко страната е готова, акцентира " Виртшафтсвохе ". На хартия индикаторите ѝ са впечатляващи - чака се Брутният вътрешен продукт да нарасне с 1,9%, а следващата година - с 2,5%. Това е доста повече от осреднената прогноза за еврозоната, която е за растеж от 0,8 на 100 през 2024 и 1,5% през 2025. България извършва критериите за постоянни обществени финанси, а дългът съставлява по-малко от 25% от Брутният вътрешен продукт. Разрешените от европейските институции проценти са 60. Бюджетният дефицит също е надалеч по-малко от заложените в маастрихтските критерии три %. Икономистът Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен концерн Брьогел приказва за " впечатляващо показване ". От макроикономическа позиция " България е подготвена за присъединение ".
Като единствен пропуск се обрисува високата инфлация от 3,5 %. Но тук България може да употребява един трик, който приложи и Хърватия през 2022 година - държавното управление там понижи налог добавена стойност върху газ, ток и питателните стоките, с цел да ограничи краткотрайно инфлацията. Нито Европейската централна банка (ЕЦБ), нито Европейската комисия си направиха труда да изчислят какъв ще е резултатът. ЕЦБ въпреки всичко предизвести, че инфлацията в Хърватия може да се увеличи още веднъж в средносрочен проект - което по-късно се сбъдна. През 2022 година ЕЦБ и Комисията изключиха от изчисляването на инфлацията двете страни с най-нисък ритъм на повишаване - Малта и Португалия, а Хърватия влезе в еврозоната на косъм от 1 януари 2023 година, напомня немското издание.
Институционални недостатъци, корупция, непотизъм
Добре би било институциите на Европейски Съюз да проучват деликатно инфлацията в България, защото повишението на цените се дължи на балон при недвижимите парцели, предизвестява Зилке Ветах. В началото на годината банките са отпуснали с 22% повече заеми за недвижими парцели, в сравнение с през миналата година, предизвестява Кристина Цабала от мозъчния концерн Център за проучване на демокрацията пред " Виртшафтсвохе ". " Имотният балон се подхранва от политиката, която е тясно обвързвана със строителния бранш ", споделя още тя.
Този образец е индикативен за най-сериозните проблеми, пред които България е изправена - " очевидните институционални недостатъци ", както ги дефинира авторката на публикацията. Тя показва, че корупцията остава съществено предизвикателство, а европейската прокуратура проверява голям брой случаи на евентуални злоупотреби с европейски средства. Освен това през 2023 година Съединени американски щати глобиха петима българи за корупцията, измежду които двама някогашни министри - някогашния финансов министър Владислав Горанов и някогашния министър на енергетиката Румен Овчаров. Продължаващата политическа рецесия и тежките обвинявания в корупция между някогашните сътрудници в ръководството са други проблематични сигнали, четем по-нататък публикацията.
Независимо дали Европейската централна банка ще вдигне пръста за България нагоре или не, образецът с нейната кандидатура за присъединение към еврозоната разкрива недостатъци на присъединителния развой - тъй като критерии като върховенството на правото, качеството на работата на институциите и битката против корупцията явно не играят роля. А дълговата рецесия в еврозоната, която заплаши цялото ѝ битие преди 15 години, сподели, че непотизмът и клиентелизмът могат да доведат стопанските системи в Европейски Съюз до ръба, обобщава " Виртшафтсвохе ". В Брюксел обаче не се приказва за смяна в критериите за присъединение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ